БЪЛГАРИЯ СЕ ВРЪЩА НА ОПАШКАТА В ЕВРОПА ПО ЛЕЧЕНИЕ НА КОРОНАРНА БОЛЕСТ С ПОРЕДНАТА „РЕФОРМА“ В ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

Поредното извращение на „здравната реформа” е намаление на цените на имплантите от 01. 07. 2014 г. Естествено най-голямата секира е отново в областта на Инвазивната Кардиология. Вместо да бъде приоритет, лечението на сърдечносъдовите заболявания у нас е на път да се върне 10 г. назад. А те са водеща причина за смърт и тежка инвалидизация на населението в световен мащаб. В България все още 66% от смъртността се дължи на болести на сърдечносъдовата система. В края на краищата човек умира, като откажат сърцето и съдовете, независимо от първопричината и специалността, до която опира. Затова и всяка специалност изисква консултация с кардиолог.

Светът върви напред и за последните 20 г. направи гигантска крачка като диагностична и терапевтична възможност в областта на кардиологията. В резултат днес инфарктът се лекува дефинитивно, т.е. напълно, изцяло, а това може да се каже за твърде малко болести и състояния. Въпросът е да бъде приложено навреме необходимото лечение. България има своите постижения в тази област в последните години, които се измерват обективно – с намаляване на смъртността от инфаркт. Първата ангиопластика при инфаркт у нас е направена през 1993 г. Първата национална програма за лечение на острия коронарен синдром със ST-елевация (това са инфарктите, показани за интервенционално лечение), стартира през 2003 г. първо в София, после в Пловдив и Варна. След въвеждането на интервенционалното лечение болничната смъртност от остър инфаркт намалява близо 2 пъти.

През 2007 г. общата смъртност от инфаркт у нас е била 16,3%, а през 2010 г. пада на 10,4%. Основната причина е разширеният достъп до структурите, осигуряващи модерното лечение – отделенията и клиниките по инвазивна кардиология. През 2009 г. по данни на авторитетното научно сп. „European Heart Journal ” България е на предпоследно място от 23 страни в Европа по брой на първичните интервенционални процедури – 21%, 16% от пациентите са лекувани с фибринолиза, а 63% остават без терапия за възстановяване на запушения съд. През същата година водещата страна в Европа – Чехия, има над 90% покритие на инфарктите с интервенционално лечение.

През 2011 г. смъртността от инфаркт у нас е била 17,04% при пациентите, на които не е приложена терапия за възстановяване проходимостта на запушения съд, 10,7% за пациентите, лекувани с фибринолиза (стопяване на кръвния съсирек с лекарство) и 6% за пациентите, на които е приложено интервенционално лечение и е отворен запушеният съд.

И докато съсловните организации си „губят времето” да пропагандират и обучават лекарите по звена за новите методики, държавата не си мръдва пръста да помогне, независимо че това трябва да бъде неин основен приоритет. Та нали целта е да се работи в полза на хората – за държавата това са данъкоплатците, а ние сме полагали Хипократова клетва. Многобройни са предупрежденията и препоръките към всеки министър на здравеопазването (които, за съжаление, не се задържат повече от година ) за въвеждане на ред в спешните звена, за организация на лечението на спешните пациенти със сърдечносъдови заболявания. Нали това е качествен критерий за нивото на здравеопазването на една държава, да не говорим за контрол на качеството на лечението по места. За патология като сърдечносъдовата и особено за нейните остри форми важи афоризмът „Времето е мускул” и това е така, защото съвременното лечение изисква перфектна логистика (организация) на всички нива, за да се вместим в т. нар. „златен час“ – или в първите 90 минути от началото на симптомите при инфаркт. Светът видя ползата в прогнозата при съвременното лечение на тези пациенти (категорично доказано с многобройни рандомизирани проучвания) и насочи своите усилия в превръщането му в Национална стратегия с максимално скъсяване на „размотаването” на пациентите.

Ние учим нашите студенти и специализанти как трябва да лекуваме тезипациенти. Само че реално сме доста далеч от практиката в Европа. Не че незнаем и не можем да лекуваме по правилата,но сме принудени да лекувамепо „клинична пътека“,която често няма нищо общо с реалността призакъснял и усложнен пациент. Защото в България Инвазивната Кардиология, видиш ли, взема „много високи“ клинични пътеки и затова в рамките на няколко години те съвсем последователно, драстично бяха орязани и то не диагностичните, а лечебните клинични пътеки (които реално дават ефект върху здравето на болните), като ангиоплстика при остър коронарен синдром и остър миокарден инфаркт. Следвайки тази „логика“ сега дойде ред и на имплантантите. Какво пък – българина е беден и следователно му се полага най-ниското качество – за толкова му стигат парите!

Какво ни остава – да лекуваме болния с цената на значителни икономии (които няма как да не рефлектират върху непосредствения резултат от процедурите) за да се вместим в стойността на клиничната пътека, да поставяме тези импланти, които е преценила НЗОК, а не специалиста, който е лично отговорен за ефекта им върху здравето на болния, да се примиряваме с ограниченията и да правим компромис със съвестта си поради наложената липса на алтернативи.

Да не говорим за иновации, за качество, за прогноза. Поставя се на карта една специалност, която цялсвят призна като прогресивна и ефективна. Да не говорим за последващиясоциално-икономически ефект на инвалидизиран пациент, който се превръша в проблем, както за близките си, така и за системата. Е,по-евтино ли е това за държавата? През 2012 г. 36% от причините за инвалидизация у нас се дължат на болестите на кръвообращението, а през 2007 г. техният дял е бил 47,6%. Разходите за пациентите с коронарна болест за 2012-2013 г. в България са общо 97 млн. евро, като се включват и непреките разходи – за болнични, инвалидност, смърт, грижи от страна на близките и др.

Време е всеки от нас да знае къде отиват парите му, всеки да може да решавакакво лечение му се предлага като качество, защото всички сме потенциални пациенти. Време е инвазивните процедури да бъдат оценени адекватно като консуматив и разход за отделнияпациент съгласно Европейските препоръки. Време е да бъде включена икалкулацията на труда на специалистите работещи денонощно в рентгенова среда.Защото умениятасе придобиват с години, а при така действащата система и „загрижеността”към младите хора скоро ще подготвим младите си кадри за работа извънстраната.

ДА , ПАРИ НЯМА – затова е нужна реална реформа !

ДА, ПРАВИЛА НЯМА –затова са нужни действаши институции!

ДА, КАЧЕСТВО ТРЯБВА – за това е нужно активното участие на научнитедружества (многократно предлагано) и създаване на истински, работещилекарски камари!

ДА, ПУБЛИЧНОСТ ТРЯБВА – всеки осигурен пациент трябва да отстоява праватаси .Той има право да получава съвременно лечение ,а не да бъде върнат 10години назад.

ДА, КОРУПЦИЯ ИМА – за това е нужна държавна политика и регулация!

И за да не се наредим отново на опашката на Европа е време да оценим малкото, което ни е останало и да го задържим!
ДРУЖЕСТВО ПО ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЯ
ДРУЖЕСТВО НА КАРДИОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНИ КОНСУЛТАНТИ ПО КАРДИОЛОГИЯ