Ресинхронизираща терапия

Ресинхронизираща Терапия при Кардиомиопатия – нашият 5 годишен опит
Д-р Св. Йовев

1994 год. Cazeau et al – Епикардиален електрод – 6 пациента проследени 6 м.
1998 год. Daubert – Трансвенозен достъп и пласиране на електрода в КС
MUSTIC – MUltisite StimulaTion Cardiomyopathies
2002 УНСБАЛ Св. Екатерина София Кардиологична клиника – Д-р Св. Йовев.

За Периода от 12.03.2002 до 03.10.2007 са извършени 46 CRT
3 – Affinity DDDR с Y конектор
1 – ICD – HF – EPIC – V
32 – Frontier – DDDR – AF
3 – INSYNC – III
1 – Sigma S
5 – Stratos LV- Т

Водещи критерии
– ИДКМП или ДКМП клас III – IV ф. кл. по NYHA
– ФИ на ЛК ≤ 35%, ТДРЛК ≥ 60 mm
– QRS ≥ 120 ms – 150 ms
– Син. Ритъм.
– Рефрактерни на мед. Терапия

Проследяване
*1 – ви ден след CRT – програмиране на А – V времето според Ми И, Програмиране на V – V времето.
*На всеки 3 м.
– ТТЕхокГ (ФИ на ЛК, ТДСО,)
– Тестване на хроничният праг на електродите,
– Rö графия сърце – бял дроб.

Промяна във ФК 3 месеца и 1 година след СРТ

Промяна във ФИ след СРТ

Намаление на ESV в ml и в %

Заключение:
– CRT подобрява ф-я клас, удължава и подобрява качеството на живот.
– Пациенти с ИДКМП – имат по – бърз отговор от терапията сравнени с пациенти с ДКМП.
– Максимален ефект от Терапията се достига към 3 м. след CRT при пациенти ДКМП.
– Анатомията на КС и мястото на пласиране на левокамерният електрод, определя ефекта от CRT.
– При 4 пациента подобряването на левокамерната ефективност и контрактилитет не довежда до намаляване на Ми недостатъчност.
– При 7 пациента не се достига очаквания добър отговор от CRT
– Доказване на асинхронност на камерната контракция чрез ТД – ЕхокГ за очакван процедурен успех.

Клинични случаи – Клиника по Кардиология

Неджатин – ЕКГ преди CRT